Парите говорят

 - Повече няма да ходиш на тази изложба - проговориха, но не парите - Ще те арестуват за кражба на експонати и ще се чудим от къде да те измъкваме.
Всъщност не откраднах експонат, а направих избора си в секцията, посветена на Иван Рилски. Видно място е отделено на историята как той бил посетен от тогавашния цар, който му поднесъл в дар злато и плодове. Отшелникът взел плодовете, върнал златото и пратил царя да си ходи вкъщи. Под този текст имаше две купи - с ябълки и с шоколадови монети - и подканяща табела "Направи избора си". Еми направих го, значи не е кражба на експонат, а реализация на избор.
Останалите експонати (които благоразумно оставих по местата им) са посветени на лицата от българските банкноти в обращение: Паисий Хилендарски, Иван Милев, Петър Берон, Стефан Стамболов, Пенчо Славейков и Алеко Константинов. Изложбата няма нищо общо с музейните поучително-назидателно-скучновати струпвания на предмети - за мое учудване се оказа лаконична, любопитна и интерактивна. Посетителите, освен да си отмъкнат ябълка и/или шоколад, могат да напишат нещо на пишещата машина на Пенчо Славейков, да разровят кориците на всички буквари от Освобождението насам и да познаят собствения си, да поседнат на стар ученически чин, да тестват системата с калем и пясък от взаимните училища, да се включат в преписа на История славянобългарска, да разгледат диапозитивите с картини на Иван Милев, да чуят звън на камбани, сърцето на неродено бебе или да погледат чернобели кино прегледи от времето на Чикагското изложение. И разбира се да научат кои са хората върху банкнотите и с какво са останали в историята на страната ни.
Хареса ми и концепцията, и реализацията. Неприятно впечатление ми направи май само стъкленицата със сърцето на Алеко - струва ми се леко гадно и особено безмислено да се разнасят органите на мъртъв човек в буркан с мътна течност.
За съжаление май останаха само два дни до закриването, така че който не я е видял, сега е моментът.

И по повод изборите - взех си и ябълка, и шоколад :)

В резюме:
Парите говорят- да, защото ...е интересна, поучителна и забавна. И защото преди да са я видели са много малко хората, които ще са в състояние да разгажат на някой заблудил се в София чужденец кои са хората и символите върху банкнотите и с какво са заслужили мястото си там.
Парите говорят - не, защото... няма не. Малко натрапчива реклама, но има защо.
Колко - Безплатно е.
До кога - до 10 май. 
Къде: Централна баня, София.

Първо студио на БНР

Sehtstat, Първо студио на БНР, 03 май 2011

Наскоро ми се наложи да искам оферта за определена услуга и когато, стигайки до въпроса с цената, от една от организациите ми казаха "Колкото прецените" се стъписах истински. Снощи, в Първо студио на БНР бях в същата ситуация на преценяване с тази разлика, че бях истински впечатлена от случващото се.

Историята всъщност си има предистория. За Първо студио се твърди, че е най-голямото на Балканския полуостров и е подходящо за радио записи на симфоничен оркестър. Има си място за публика и може би заради старите ученически столове или пък поради черно-белите снимки с исторята на радиото из коридорите, водещи към него, ми навява плътни спомени за късния соц. Нещото, с което за мен е забележително, обаче, е че там се случват концертите на Аларма Пънк Джаз. Самата Аларма е няколко неща едновременно - радиопредаване на програма Христо Ботев (за съжаление почти не слушам радио, камо ли Христо Ботев,  камо ли вечер след девет и половина), платформа за представяне на музика (включително и концерти поне веднъж месечно) и фестивал, който се провежда два пъти годишно.

Музикантите на сцената са джазмени и пънкари (не едновременно, слава богу) защото, според водещия на предаването и идеолог на цялото мероприятие, джазът и пънкът са двата най-свободолюбиви жанра: единият поради бунта, а другият - заради свободата за импровизиране. Всъщност първия път, когато се озовах на концерт там избягах с писъци около десетата минута - някакви хора издевателстваха над инструментите си, а предполагаемият вокал се дереше като изпаднал в смъртна опасност тенор. 
Джаз концертите обикновено ми допадат, особено снощния - македонците от Sethstat се оказаха изумително добри музиканти, свирещи увличащата комбинация от ню джаз, пост-пънк и ембиънт-фрийк импровизации. 
Друго съществено предимство на концертите там е, че е възможно пийването във фоайето пред самата зала (вратите са отворени) и пушенето в двора отпред. Публиката също е от интересни и приятни хора, въпреси превеса на младите безделници със стройни концепции за живеенето на някои от концертите. Истински билети или такса за вход няма за сметка на Пънк касата, в която всеки пуска колкото прецени. Снощи именно затова беше моментното изумление - Sehtstat бяха прекалено добри... 

Недостатък на Алармата въобще е, че няма някакво конкретно място, от където човек да се информира за предстоящите концерти - инфо има в сайта на радиото (който е доста хаотичен) и във вездесъщия Фейсбук, но си е приключение да се разбере овреме какво и кога ще се случва.

Следващото заслужаващо си мероприятие там е концерта на Дива река, Ева квартет и Антони Дончев на 09 май по случай деня на Европа.

В резюме:

Първо студио да, защото.... концертите обикновено са ужасно интересни, хората също, а вероятността подобна музика в такава атмосфера да се чуе някъде другаде из София не е голяма.

Първо студио не, защото... ако предварително не проверите на какъв точно концерт отивате е възможно въобще да не ви хареса, а информацията за предстоящите концерти е доста потайна поради някаква причина. Столовете също са доста неудобни.

Колко? Повечето концерти са безплатни, но има Пънк каса. Цените на билетите на платените са от 5 до 20 лв (поне тези, на които съм попадала).

Кога? 09 май е следващото интересно за мен нещо, а информация за други предстоящи концерти на сайта на БНР (ще съм мнооого благодарна, ако някой ми каже къде и как да следя редовно предстоящите концерти и да, знам, че повечето хора благодарности не пият)

Къде? Първо студио на БНР, вход откъм бул. Драган Цанков

United Buddy Bears

...или мечките на площад Света Неделя

- "Вuddy" като приятели? Мечки?- озадачи се един бургазлия, който миналата година кръвно обиди езерото с лилиите, наричайки го бостан.
- Да. - опитах се да звуча ведро-невъзмутима - На площада. Стоят си.
Съдейки по тълпата май обитателите на половин София и няколко врачани се изредиха да се снимат там. Те несъмнено са забележителност - 120 двуметрови шарени мечки, разперили лапи към небето. Мероприятието има стройна концепция - по едно животно за всяка държава, призната от ООН. Местни художници ги рисуват, придавайки индивидуалност и колорит, а целият зоопарк, хванат за ръце е символ на толерантността и разбирателството между народите. София е 20-тия град, в който мечките са на турне. Някои се продават и събраните средства са за УНИЦЕФ и местни организации, подпомагащи деца в беда. има и няколко специални, ненационални мечки: държащите сърцето и мечката-айнщайн.

Доста дискусии се оказа, че предизвика българската мечка - всякакви хора с възмущение се изказваха за визията й и избраната индивидуалност. Факт е, че прилича на виденията на препушил осмокласник в час по тригонометрия - някакви лабиринтообразни линии, круши, наденици и заводи тук-там по тялото и ведри цитати от Ботев, Славейков и Каравелов на екзотични места като задника й. Сигурно има скрит смисъл, но е толкова добре скрит, че не успях да го разкодирам. И въпреки, че мечката не ми хареса продължавам да уважавам избора на художничката. Всеки път когато някой се вживее в ролята на критик се сещам за онзи цитат от Тунелът на Ернесто Сабато - че подобен вид изказвания са все едно някой, дето през живота си и котешка лапичка не е превързвал, да се впусне на обяснява на сърдечен хирург къде е оплескал последната операция при услове, че пациентът е жив и здрав.

Ако обобщя:
Мечките - да, защото ...са нещо весело, шарено, забавно, готино и хубаво насред града.
Мечките - не, защото... всъщност няма не. Дори и тълпата в последните дни се разсея, което прави посещението на мечките доста приятно.
Колко - Безплатно е.
До кога - до 13 май.

Къде: площад Света Неделя, точно до църквата.